Флейтата е от рода на духовите дървени музикални инструменти. Звуците на флейтата са сладки и се съчетават много добре с другите музикални инсрументи. Настройката на флейтата и различните аспекти на тембъра са гъвкави, което позволява много висока степен на незабавен и изразителен контрол, въпреки това все още е много трудно да се контролират високо настроените звуци.

Различни форми на флейтата са били намерени по различни места в света. Флейта на възраст повече от 30 000 – 37 000 години, направена от бивна на мамут, е била намерена в Албания. В една пещера в Германия е била намерена флейта със седем отвора на около 36 000 години, направена от лебедов кокал. Тези флейти се считат за едни от най-древните музикални инструменти.

В най-простата си форма флейтата може да бъде и една тръба с отвор в единия край, като на бутилка.

Флейтите са разделени в няколко основни класа. При повечето флейти отворът се намира в ъгъла на инструмента. Някои флейти като флажолет, пищялка, фуджара и окарина имат една специална тръба, която насочва въздуха.

Това дава на инструмента тембър, който е различен от останалите

видове флейти, като в същото време прави инструмента лесен за свирене.

Другият вид флейти, са тези със странично разположение на отвора, като Западна концертна флейта, пиколо, fife (малка флейта за военна музика), дизи, бансури и флейтите, на които отворът е разположен в самия край - флажолет, ней, кавал, куена, шакухачи (shakuhachi) и тонет.

Флейтите могат да бъдат с отворен или затворен край. Окарината, гайдата, полицейските свирки са със затворен край. Флейтите с отворен край като концертната флейта и флажолет са по-хармонични, което дава по-голяма възможнот на музиканта и по-добър тембър. Тръбата при органите може дабъде с отворен или със затворен край в зависимост от желаната музика. Поръчай!